Какво би направил, ако знаеш, че утре няма да те има?

Илюстрация от американското издание на “Преди да умра”

Книгата „Преди да умра“ буквално разтърсва тийнейджърите по цял свят. Темата е една от най-страшните и потискащите, не само за подрастващите – смъртта. Главната героиня на Джени Даунам е шестнайсетгодишната Теса, на която остават само няколко месеца живот. Докато се бори с коварната болест левкемия, с безкрайните изследвания, лекарствата с хиляди странични ефекти и отчаянието пред неизбежното, тя съставя списък с десетте неща, които иска да направи, преди да умре – да си намери гадже, да прави секс, да опита наркотици, да извърши дребно престъпление, да се влюби…

Но да получиш желаното, не винаги е лесно, а често се оказва, че не е и това, от което имаш истинска нужда. Защото понякога най-неочакваните неща се оказват най-важни…

Въпреки мъчителната тема, „Преди да умра” не е мрачно и потискащо четиво, а напротив – опит да се покаже не какво е смъртта, а какво е животът и как да го живеем по най-пълноценния начин…

Джени Даунам, която е самотна майка и отглежда двамата си сина благодарение на социални помощи, не е вярвала, че „Преди да умра“ ще се превърне в бестселър за толкова кратко време. Тя започва да пише книгата след като окончателно се разделя с професията си на актриса и се отдава на грижите за децата си.

С тази книга започва новата поредица „Enthusiast Teen’s Books“ – различните книги за тийнейджъри на ИК Ентусиаст. Тя ще включва заглавия, в които младите читатели няма да открият познатите вече истории за вампири, върколаци или фентъзи герои. Без фалш, помпозност и лицемерие книгите разказват за истинските неща от живота - любовта, приятелството, дори и за смъртта, такива, каквито са. В тях читателите ще открият и отговори на много въпроси, засягащи „трудни теми“ за тийнейджърите – секс, отношения с околните и родителите, рисково поведение на младите. Предлагаме откъс от книгата.

Преди да умра

Джени Даунам

Искам да си имам приятел. Да живее на закачалка в гардероба. Да мога да го извадя оттам, когато си поискам, и той да ме погледне, както момчетата по филмите гледат своите момичета, сякаш съм най-красивата на света. Да не говори много, но да диша тежко, докато съблича коженото яке и разкопчава дънките си. Да носи бели слипове и  да е толкова готин, че да ми идва да припадна само като го видя. Да свали и моите дрехи и да прошепне: „Теса, обичам те. Обичам те ужасно много. Ти си прекрасна.” Искам, докато ме съблича, да казва точно тези думи.
Сядам в леглото и паля нощната лампа. Намирам химикалка, но няма листове, затова пиша на стената зад мен: „Искам да почувствам тежестта на гаджето си върху мен.”  После лягам отново и поглеждам небето. Цветът му е странен – едновременно червен и тъмносив като въглен, сякаш денят се ражда от него сред локви кръв.
Подушвам наденички. В събота вечерята винаги е наденички. Към тях ще има пюре, зеле и лучен сос. Татко е попълнил фиш от тотото, Кал е избрал числата, двамата ще седнат пред телевизора и ще вечерят от подносите на коленете си. Ще гледат „Хикс фактор”, после „Стани богат”. След това Кал ще си вземе душ и ще си легне, а татко ще пие бира и ще пуши, докато стане време за лягане.
По-рано тази вечер той дойде в стаята ми. Отиде до прозореца, дръпна завесите и приседна на края на леглото. Аз задържах дъха си. Ако успееш да го задържиш достатъчно дълго, пред очите ти започва да танцува ... чети напред